ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
26.11.2013 г., 23:15 ч.

Урок 

  Поезия » Любовна
687 0 8

Като камък на шията ми
тази обич нечакана висна,
спомените с усмивки уби
и в душата ми хвърли харизма.

И сега си ми в сънища дар,
аз вървя по жарта на звездите,
в чувствата ти щастлив нестинар,
и гася със надежда сълзите.

Искам времето просто да спре
върху устните твои за малко,
да потрепнеш без дъх колене
и да скриеш в трапчинките радост.

Искам всичко орисано с теб
до безумие – да ми се случи,
после нека умра си проклет -
Бог с грeхa да обичаме учи...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??