ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
26 nov 2013, 23:15

Урок 

  Poesía » De amor
702 0 8

Като камък на шията ми
тази обич нечакана висна,
спомените с усмивки уби
и в душата ми хвърли харизма.

И сега си ми в сънища дар,
аз вървя по жарта на звездите,
в чувствата ти щастлив нестинар,
и гася със надежда сълзите.

Искам времето просто да спре
върху устните твои за малко,
да потрепнеш без дъх колене
и да скриеш в трапчинките радост.

Искам всичко орисано с теб
до безумие – да ми се случи,
после нека умра си проклет -
Бог с грeхa да обичаме учи...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??