2 авг. 2012 г., 22:56
Усетих студ
Усетих студ и... лятото изстина!
Каква нелепа Божия шега!
Не исках любовта да си замине,
но тя затвори пътната врата!
Кога ли пак и где ли ще я срещна?!
Щом тихо прероди се в самота,
в сърцето ми ще пали нощем свещи
и нежно ще ме милва да заспя!
Нахлува студ в душата ми и бръква–
какво ли ще намери в нея, знам:
забравен ключ за рухващата църква...
Коленича в опразнения храм!
Илюстрация: Александър Кръстев
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво е! Пак ще се стопли лятото!
-
Харесах!Поздрав,Мариан!
-
Времето лекува... Поздрав!
-
Много емоционално наситен стих! Поздравявам те!
-
Прекрасно е! Поздрави!
-
Потъжи, дай шанс на болката...!После, пак ще дойде лято!
-
Е, браво, да ме разплачеш рано сутринта...
-
Нямаше да е същото без илюстрацията!
Браво! -
Мариан,много ми хареса!
-
хубаво удивителна поздрав удивителна усмивка
ПЪЛНА СМРАД
Смислен и наситен казващ текст.Илюстрацията го захранва и надгражда по един наистина вълшебен начин. Джак от планината
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
