Усетих студ

2 ago 2012, 22:56

Poesía » De amor

774 0 10

Усетих студ и... лятото изстина!

Каква нелепа Божия шега!

Не исках любовта да си замине,

но тя затвори пътната врата!

Кога ли пак и где ли ще я срещна?!

Щом тихо прероди се в самота,

в сърцето ми ще пали нощем свещи

и нежно ще ме милва да заспя!

Нахлува студ в душата ми и бръква–

какво ли ще намери в нея, знам:

забравен ключ за рухващата църква...

Коленича в опразнения храм!

Илюстрация: Александър Кръстев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valia1771 (Ивон)

2012-08-12T21:29:11+03:00

Хубаво е! Пак ще се стопли лятото!
fervor (fervor)

2012-08-12T21:24:35+03:00

Харесах!Поздрав,Мариан!
elenasim1 (Елeна)

2012-08-09T19:26:35+03:00

Времето лекува... Поздрав!
странница (Сеси)

2012-08-04T10:53:48+03:00

Много емоционално наситен стих! Поздравявам те!
Azalia (Христина Михайлова)

2012-08-03T11:07:11+03:00

Прекрасно е! Поздрави!
Melany71 (Светла)

2012-08-03T10:47:33+03:00

Потъжи, дай шанс на болката...!После, пак ще дойде лято!
daninad (Дани)

2012-08-03T08:40:32+03:00

Е, браво, да ме разплачеш рано сутринта...
beti

2012-08-03T01:53:22+03:00

Нямаше да е същото без илюстрацията!
Браво!
Rali23 (Ралица)

2012-08-03T00:39:15+03:00

Мариан,много ми хареса!
Donnerjack (Донърджак)

2012-08-02T23:27:05+03:00

хубаво удивителна поздрав удивителна усмивка
ПЪЛНА СМРАД

Смислен и наситен казващ текст.Илюстрацията го захранва и надгражда по един наистина вълшебен начин. Джак от планината