Усетих студ и... лятото изстина!
Каква нелепа Божия шега!
Не исках любовта да си замине,
но тя затвори пътната врата!
Кога ли пак и где ли ще я срещна?!
Щом тихо прероди се в самота,
в сърцето ми ще пали нощем свещи
и нежно ще ме милва да заспя!
Нахлува студ в душата ми и бръква–
какво ли ще намери в нея, знам:
забравен ключ за рухващата църква...
Коленича в опразнения храм! ...