17 мая 2021 г., 03:39  

Ускорение 

  Поэзия
379 1 6

 


Загърбѝ отеснели стени,
грижи, горести, дни маловажни.

Още малко газта натисни,

раздвижѝ като вятър пейзажа.

 

Бръснещ повей косите люлей,
пролетен аромат завладява,
разумът си присветва: недей!
Всяка пора се съпротивява.

 

От очакване пътят блести,
скоростта подлудява стрелката.
Бърза тялото да полети,
преповтарящо тръпка позната.

 

Смътен спомен бушува в кръвта,
мигове от безкрая се стичат,
как ловецът, заложил стръвта,
тържествува в двубоя епичен.

© Светличка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??