17.05.2021 г., 3:39 ч.  

Ускорение 

  Поезия
378 1 6

 


Загърбѝ отеснели стени,
грижи, горести, дни маловажни.

Още малко газта натисни,

раздвижѝ като вятър пейзажа.

 

Бръснещ повей косите люлей,
пролетен аромат завладява,
разумът си присветва: недей!
Всяка пора се съпротивява.

 

От очакване пътят блести,
скоростта подлудява стрелката.
Бърза тялото да полети,
преповтарящо тръпка позната.

 

Смътен спомен бушува в кръвта,
мигове от безкрая се стичат,
как ловецът, заложил стръвта,
тържествува в двубоя епичен.

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??