17 may 2021, 3:39  

Ускорение 

  Poesía
380 1 6

 


Загърбѝ отеснели стени,
грижи, горести, дни маловажни.

Още малко газта натисни,

раздвижѝ като вятър пейзажа.

 

Бръснещ повей косите люлей,
пролетен аромат завладява,
разумът си присветва: недей!
Всяка пора се съпротивява.

 

От очакване пътят блести,
скоростта подлудява стрелката.
Бърза тялото да полети,
преповтарящо тръпка позната.

 

Смътен спомен бушува в кръвта,
мигове от безкрая се стичат,
как ловецът, заложил стръвта,
тържествува в двубоя епичен.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??