24 окт. 2009 г., 21:04

Утро 

  Поэзия
799 0 23

 

 

 

А мислех си, че отлетяло е,

когато го накъсах на парченца

и като глухарче из въздуха разпръснах.

А то ме чакало зад ъгъла,

потропвало с краче, премръзнало,

пощипвало ме нежничко по устните,

в ръцете си държало цвете неувяхнало –

онова красивото, небесносиньото ми,

по детски чисто утро.

 

Дали да не си купя панталонки

и в джобчето ми да подрънкват

пак семки и бонбонки…

 

 

24.10.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??