24 oct 2009, 21:04

Утро 

  Poesía
801 0 23

 

 

 

А мислех си, че отлетяло е,

когато го накъсах на парченца

и като глухарче из въздуха разпръснах.

А то ме чакало зад ъгъла,

потропвало с краче, премръзнало,

пощипвало ме нежничко по устните,

в ръцете си държало цвете неувяхнало –

онова красивото, небесносиньото ми,

по детски чисто утро.

 

Дали да не си купя панталонки

и в джобчето ми да подрънкват

пак семки и бонбонки…

 

 

24.10.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??