В чест на хората с прогнили сърца

16 янв. 2011 г., 13:51

Поэзия

730 0 3

Призрак от чувства, в дрехи, шити от мъгла.

И за теб ли сгреших аз? Ти лъжа си? Нима?

Да, глупачка! Повярвах в тебе смисъл, че има.

О, ти, жалък позорник, как ми лъхаш на интрига!

Знаеш ли, стига! Веч да мисля заболя ме.

Това, дето беше, с жлъч отвътре ме прояде.

Да, твърдиш, че ще мога да преглътна обиди,

а пак хвърляш ми думи, по-мръсни и от гниди.

„Аз обичам те." - казваш. Това е твое желание.

Аз изплюх се на твойто фалшиво обещание!

Колко лесно ги пееш тия няколко реда,

как пред мен въобще смееш да говориш за „проблема“?

Много бързо забравям хора с гниещи сърца

и не знам да прощавам замаскирана вина.

Щом лицето бледнее след достатъчно време,

заменим е тук всеки и това не е бреме.

Liudmil (Людмил Стоянов)

2011-03-12T01:38:25+02:00

Отново спомени. Но частични... Мисля, че не съм преживял нещо, за което да ми напомня. Не смея да го оценя.
waterflower (Есенна песен)

2011-01-20T23:22:57+02:00

Благодаря!
dark_winged (Мирела Шопова)

2011-01-16T16:49:04+02:00

Харесва ми идеята.