Призрак от чувства, в дрехи, шити от мъгла.
И за теб ли сгреших аз? Ти лъжа си? Нима?
Да, глупачка! Повярвах в тебе смисъл, че има.
О, ти, жалък позорник, как ми лъхаш на интрига!
Знаеш ли, стига! Веч да мисля заболя ме.
Това, дето беше, с жлъч отвътре ме прояде.
Да, твърдиш, че ще мога да преглътна обиди,
а пак хвърляш ми думи, по-мръсни и от гниди.
„Аз обичам те." - казваш. Това е твое желание.
Аз изплюх се на твойто фалшиво обещание!
Колко лесно ги пееш тия няколко реда,
как пред мен въобще смееш да говориш за „проблема“? ...