waterflower (Есенна песен)
26 20
16.01.2011 г., 13:51 ч.

В чест на хората с прогнили сърца 

  Поезия
731 0 3

Призрак от чувства, в дрехи, шити от мъгла.

И за теб ли сгреших аз? Ти лъжа си? Нима?

Да, глупачка! Повярвах в тебе смисъл, че има.

О, ти, жалък позорник, как ми лъхаш на интрига!

 

Знаеш ли, стига! Веч да мисля  заболя ме.

Това, дето беше, с жлъч отвътре ме прояде.

Да, твърдиш, че ще мога  да преглътна обиди,

а пак хвърляш ми думи, по-мръсни и от гниди.

 

„Аз обичам те." - казваш. Това е твое желание.

Аз изплюх се на твойто фалшиво обещание!

Колко лесно ги пееш тия няколко реда,

как пред  мен въобще смееш да говориш за „проблема“?

 

Много бързо забравям хора с гниещи сърца

и не знам да прощавам замаскирана вина.

Щом лицето бледнее след достатъчно време,

заменим е тук всеки и това не е бреме.

 

 

 

 

 

© Есенна песен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??