Един прекрасен ден,

една усмивка.

Най-после се случва и на мен -

в сърцето ми светъл лъч прониква.

Но мълния, последвал писък -

това било е сън -

този златист отблясък

е бил отвън.

Внезапно се оказвам сама,

както преди.

Красотата била е лъжа,

а тишината крещи.

Около мен е самотно и сиво,

навън са моите грехове,

които танцуват красиво 

над разбитото ми сърце.

Колко ли ще издържа така

с разбитата дъга в краката ми.

Как искам вече да не греша,

да си замине самотата ми.

Уви, животът е труден,

но ще трябва да го издържа

и следващия ден изгубен 

да изживея в самота.