31.07.2008 г., 13:06 ч.

Вечна самота 

  Поезия » Любовна
1205 0 1

Един прекрасен ден,

една усмивка.

Най-после се случва и на мен -

в сърцето ми светъл лъч прониква.

 

Но мълния, последвал писък -

това било е сън -

този златист отблясък

е бил отвън.

 

Внезапно се оказвам сама,

както преди.

Красотата била е лъжа,

а тишината крещи.

 

Около мен е самотно и сиво,

навън са моите грехове,

които танцуват красиво 

над разбитото ми сърце.

 

Колко ли ще издържа така

с разбитата дъга в краката ми.

Как искам вече да не греша,

да си замине самотата ми.

 

 

Уви, животът е труден,

но ще трябва да го издържа

и следващия ден изгубен 

да изживея в самота.

© Девс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??