31 jul 2008, 13:06

Вечна самота 

  Poesía » De amor
1280 0 1
Един прекрасен ден,
една усмивка.
Най-после се случва и на мен -
в сърцето ми светъл лъч прониква.
Но мълния, последвал писък -
това било е сън -
този златист отблясък
е бил отвън.
Внезапно се оказвам сама,
както преди.
Красотата била е лъжа,
а тишината крещи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Девс Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??