svetlitschka (Светличка)
559 4813
11 мая 2021 г., 08:40

Венец за баща 

  Поэзия
887 6 26

Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.

С очи ми даде знак и замълча.

Неземната си сила ми предложи–

в най- свидното ми кътче оживя.

 

Научи ме с годините да помня,

безсмъртна и без край е любовта.

По-смела, по-пламтяща и преломна

съпътства ни след сърпа на смъртта.

 

Остáви ми я – парещо наследство,

да я затулям в зáвет и множа.

За да дочакам идващото детство,

у внука ти да я пресътворя.

 

Кандилцето доливам с твойта вяра,

светличето не гасне в трудни дни.

Усмивка детска в чумното покара

с надежда за сияйни бъднини.

 

 

© Светличка Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре »

2 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??