svetlitschka (Светличка)
552 4809
May 11, 2021, 8:40 AM

Венец за баща 

  Poetry
845 6 26

Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.

С очи ми даде знак и замълча.

Неземната си сила ми предложи–

в най- свидното ми кътче оживя.

 

Научи ме с годините да помня,

безсмъртна и без край е любовта.

По-смела, по-пламтяща и преломна

съпътства ни след сърпа на смъртта.

 

Остáви ми я – парещо наследство,

да я затулям в зáвет и множа.

За да дочакам идващото детство,

у внука ти да я пресътворя.

 

Кандилцето доливам с твойта вяра,

светличето не гасне в трудни дни.

Усмивка детска в чумното покара

с надежда за сияйни бъднини.

 

 

© Светличка All rights reserved.

The work is a contestant:

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре »

2 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??