svetlitschka (Светличка)
559 4812
11.05.2021 г., 8:40 ч.

Венец за баща 

  Поезия
885 6 26

Не казах сбогом. Знаеш, че не можех.

С очи ми даде знак и замълча.

Неземната си сила ми предложи–

в най- свидното ми кътче оживя.

 

Научи ме с годините да помня,

безсмъртна и без край е любовта.

По-смела, по-пламтяща и преломна

съпътства ни след сърпа на смъртта.

 

Остáви ми я – парещо наследство,

да я затулям в зáвет и множа.

За да дочакам идващото детство,

у внука ти да я пресътворя.

 

Кандилцето доливам с твойта вяра,

светличето не гасне в трудни дни.

Усмивка детска в чумното покара

с надежда за сияйни бъднини.

 

 

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре »

2 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??