Четири стени жестоко ме притискат,
а спомени редят се без да искат.
Проклинам те, живот, проклинам и дните,
изгубих целта си, изгубих мечтите.
Не мога да скъсам черната роба,
не мога да спра да пия от онази отрова,
която ума ми опиянява
и погледа ми замъглява,
чудя се какво става,
а лудницата продължава.
На земята, на кълбо,
таванът се върти като колело, ...