Виновната

13 окт. 2017 г., 00:21

Поэзия » Любовная

720 0 2

Боли от неизказаните думи.

Минути тъй минават в тишината.

А мисли бясно блъскат се в ума ми,

опитват да намерят в теб вината.

Сама виновна съм – това го зная,

и ти го каза – търсих си белята.

Забавно бе, но влюбих се накрая...

Отдавна вече плащам си цената.

Осъдих се сама да те обичам

и да те чакам всеки ден с надежда.

Сега дори до края да отричам,

към миналото тайничко поглеждам.

Усмихвам се и спомням си очите.

Ръцете помня... помня и страстта ни.

Сега от теб останаха сълзите,

напомнящи за нас и любовта ни.