13 oct 2017, 0:21

Виновната 

  Poesía » De amor
719 0 2

Боли от неизказаните думи.

Минути тъй минават в тишината.

А мисли бясно блъскат се в ума ми,

опитват да намерят в теб вината.

 

Сама виновна съм – това го зная,

и ти го каза – търсих си белята.

Забавно бе, но влюбих се накрая...

Отдавна  вече плащам си цената.

 

Осъдих се сама да те обичам

и да те чакам всеки ден с надежда.

Сега дори до края да отричам,

към миналото тайничко поглеждам.

 

Усмихвам се и спомням си очите.

Ръцете помня... помня и страстта ни.

Сега от теб останаха сълзите,

напомнящи за нас и любовта ни.

© Теодора Лишева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??