Боли от неизказаните думи.
Минути тъй минават в тишината.
А мисли бясно блъскат се в ума ми,
опитват да намерят в теб вината.
Сама виновна съм – това го зная,
и ти го каза – търсих си белята.
Забавно бе, но влюбих се накрая...
Отдавна вече плащам си цената.
Осъдих се сама да те обичам
и да те чакам всеки ден с надежда.
Сега дори до края да отричам,
към миналото тайничко поглеждам. ...