Вратата!

4 июн. 2008 г., 15:43

Поэзия

604 0 2

Проскърца старата врата,
отворена да срещне самота...
вятърът из празнота бушува,
листа, танцувайки, се ронят,
с последен танц да ни догонят .
Следи по пепелища бродят
и спомени със ярост избуяват,
замира песента на сойките,
дъгата в топъл дъх се скрива,
дъждът във длани две умира.
Вратата зейнала е бездна,
откакто любовта изчезна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вратата!

Искате да прочетете повече?

Предложения