4.06.2008 г., 15:43 ч.

Вратата! 

  Поезия
541 0 2
 

Проскърца старата  врата,

отворена да срещне самота...

вятърът из празнота бушува,

листа, танцувайки, се ронят,

с последен танц да ни догонят .

Следи  по пепелища бродят

и спомени със  ярост избуяват,

замира  песента на сойките,

дъгата в топъл  дъх се скрива,

дъждът във длани две умира.

Вратата зейнала е  бездна,

откакто  любовта изчезна.

 

 

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви Мая и Рени , за искренността , не се получи защото не съм го почувствала , не е в мой стил да пиша ей така , заради писането , малко измъчено беше .Прегръдки и поздрави от мен !
  • има много хубави фрази тук, с малко заигравка би се получило по-добро стихотворение.
Предложения
: ??:??