Вратата!

4 jun 2008, 15:43

Poesía

540 0 2

Проскърца старата врата,

отворена да срещне самота...

вятърът из празнота бушува,

листа, танцувайки, се ронят,

с последен танц да ни догонят .

Следи по пепелища бродят

и спомени със ярост избуяват,

замира песента на сойките,

дъгата в топъл дъх се скрива,

дъждът във длани две умира.

Вратата зейнала е бездна,

откакто любовта изчезна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

raccing (Радка Иванова)

2008-06-04T19:40:36+03:00

Благодаря Ви Мая и Рени , за искренността , не се получи защото не съм го почувствала , не е в мой стил да пиша ей така , заради писането , малко измъчено беше .Прегръдки и поздрави от мен !
изречена (Мая Попова)

2008-06-04T15:44:25+03:00

има много хубави фрази тук, с малко заигравка би се получило по-добро стихотворение.