... есента по хълма си подфирди жълтите кашмири от листа,

време за налагане на джибри, сух горун да тръшна във жарта,

да извадя бащината брадва – и да насека коджак дръвца,

на какво ли друго да се радвам под безброй избягали слънца,

време е – лула тютюн на пруста на кълбенца дим да издимя,

да валят връз нивата ми пуста дъждовете – гладни за земя,

време е да тръгна по баира, всички да се питат: – Кой бе той? –

и да ме остави Бог на мира! – най-подир да найда миг покой,

зимата да зине – черна бездна, вятърът през мене да снове.

Време е – и аз да си изчезна нейде – в по-добрите светове.