12.12.2022 г., 21:18 ч.

Време е 

  Поезия
5.0 / 1
316 0 1
... есента по хълма си подфирди жълтите кашмири от листа,
време за налагане на джибри, сух горун да тръшна във жарта,
да извадя бащината брадва – и да насека коджак дръвца,
на какво ли друго да се радвам под безброй избягали слънца,
време е – лула тютюн на пруста на кълбенца дим да издимя,
да валят връз нивата ми пуста дъждовете – гладни за земя,
време е да тръгна по баира, всички да се питат: – Кой бе той? –
и да ме остави Бог на мира! – най-подир да найда миг покой,
зимата да зине – черна бездна, вятърът през мене да снове.
Време е – и аз да си изчезна нейде – в по-добрите светове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Предложения
  • Нямам време за дълги любови. Кратки няма. Дано ти е ясно. Знам. Обичаш ме. Е, нищо ново... Мирогледъ...
  • Обичам те, защото си прекрасна, полегнала на стихналата гръд. Потъвам в погледа ти замечтаноясен, из...
  • Пак пристигаш на пръсти, любов, и разлистваш зелените утрини. В светлината на изгрева нов, в още рос...

Още произведения »