18 мая 2024 г., 14:13

Време неусетно 

  Поэзия
219 0 0
Допирам рапанчето красиво
На ушенцето ми детско, малко
Чувам шепот на морето диво
Как ми казва 'помечтай другарко'
И затварям аз очи, отлитам,
Водена от неговия глас
В пясъчен часовник се оплитам,
Дали е минал век или пък само час
Изгубвам се в мечти щастливи
Под ярко слънце, полъх мек,
Тичам, падам, ставам и се смея,
Защото казват, че смеха е лек. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Луна Скай Все права защищены

Предложения
: ??:??