Времето
Времето превърна ме
в спътник свой,
показа ми, че празен лист
сега съм вече
и чувствата, останали в покой,
отмива ги без капка завист.
Накара ме да тръгна към забрава
и аз послушно
забравих за кинжалите отровни,
за болката от бурите дъждовни,
но най не исках аз от времето,
проклетото,
молбата аз да те забравя безусловно.
© Галин Георгиев Все права защищены