Времето

30 nov 2012, 14:07

Poesía » De amor

892 0 0

Времето

Времето превърна ме

в спътник свой,

показа ми, че празен лист

сега съм вече

и чувствата, останали в покой,

отмива ги без капка завист.

Накара ме да тръгна към забрава

и аз послушно

забравих за кинжалите отровни,

за болката от бурите дъждовни,

но най не исках аз от времето,

проклетото,

молбата аз да те забравя безусловно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.