Времето

30.11.2012 г., 14:07 ч.

Поезия » Любовна

893 0 0

Времето

Времето превърна ме

в спътник свой,

показа ми, че празен лист

сега съм вече

и чувствата, останали в покой,

отмива ги без капка завист.

Накара ме да тръгна към забрава

и аз послушно

забравих за кинжалите отровни,

за болката от бурите дъждовни,

но най не исках аз от времето,

проклетото,

молбата аз да те забравя безусловно.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.