9 сент. 2014 г., 11:53
Все...
Вината ми душа бере. Почти не диша.
„Дано я Господ прибере!” се моля скришом.
Вали във мислите, вали. Звезда изстива.
И питам се все пак: „Дали… дали съм жива?”
Невинната добра печал ми е на гости.
Развързва бавно своя шал. Спокойно, просто.
Вън плаче тихичко нощта. Теши я мракът.
Сънувам влюбени неща. И все те чакам…
„Дано я Господ прибере!” се моля скришом.
Вали във мислите, вали. Звезда изстива.
И питам се все пак: „Дали… дали съм жива?”
Невинната добра печал ми е на гости.
Развързва бавно своя шал. Спокойно, просто.
Вън плаче тихичко нощта. Теши я мракът.
Сънувам влюбени неща. И все те чакам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Нина Чилиянска Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
