Все...

9 sept 2014, 11:53

Poesía » De amor

530 0 5

Вината ми душа бере. Почти не диша.

„Дано я Господ прибере!” се моля скришом.

Вали във мислите, вали. Звезда изстива.

И питам се все пак: „Дали… дали съм жива?”

Невинната добра печал ми е на гости.

Развързва бавно своя шал. Спокойно, просто.

Вън плаче тихичко нощта. Теши я мракът.

Сънувам влюбени неща. И все те чакам…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dansyto (Данаил Таков)

2018-04-27T22:40:29+03:00

Много, много красиво! Поздрави!
Анел (Лена Рачкова)

2014-09-09T21:08:21+03:00

О, колко хубаво!!
koli4a (Никола Апостолов)

2014-09-09T14:53:33+03:00

Харесах, Нина! Оценявам го!
Привет от мен и хубав ден!!!
arina-rus (Арина)

2014-09-09T14:36:37+03:00

Не чакай! Действай! Поздрав,Нинче!
Jovial (Георги Бъчваров)

2014-09-09T14:20:07+03:00

В едно затихнало очакване...
Вратата чака кухо щракване.
Открехната не я оставяй,
живей, твори, не съжалявай.

Хареса ми.