9.09.2014 г., 11:53 ч.

Все... 

  Поезия » Любовна
531 0 5

Вината ми душа бере. Почти не диша.

„Дано я Господ прибере!” се моля скришом.

 

Вали във мислите, вали. Звезда изстива.

И питам се все пак: „Дали… дали съм жива?”

 

Невинната добра печал ми е на гости.

Развързва бавно своя шал. Спокойно, просто.

 

Вън плаче тихичко нощта. Теши я мракът.

Сънувам влюбени неща. И все те чакам…

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??