25 апр. 2014 г., 22:25

Вярващ човек 

  Поэзия
477 0 1
Всички стари кумири
грабна мътен потоп.
Светлината извира
в тънък слънчев вързоп –
още носи надежда
и оставя следа.
Уморено навежда
мокро чело денят.
Вечерта пак е тиха.
Непрестанно вали.
Дъждове заличиха
много спомени, дни... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
: ??:??