Вярващ човек

25.04.2014 г., 22:25 ч.

Поезия

442 0 1

Всички стари кумири

грабна мътен потоп.

Светлината извира

в тънък слънчев вързоп –

още носи надежда

и оставя следа.

Уморено навежда

мокро чело денят.

Вечерта пак е тиха.

Непрестанно вали.

Дъждове заличиха

много спомени, дни...

А нощта ги прибира

в своя тъмен ковчег,

в който Ной не умира–

вярващ в Бога човек.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.