Всички стари кумири
грабна мътен потоп.
Светлината извира
в тънък слънчев вързоп –
още носи надежда
и оставя следа.
Уморено навежда
мокро чело денят.
Вечерта пак е тиха.
Непрестанно вали.
Дъждове заличиха
много спомени, дни... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.