Вълчо време

23 янв. 2018 г., 16:49

Поэзия

5.0 / 5

386 1 4

Слушам вятъра студен,
а песента му ледноструйна
вълкът събужда в мен
в тази сива нощ безлунна.
Своя вой не чувам,
излинял от самота,
но мъжка дива лудост
ме обзема и хрипя ...
Озъбен, срещу студа ръмжа -
няма да го пусна в мене,
че във всяка овълчена душа
лед само строшен стене ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Нещата, които си струват
***

Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
Январское утро

Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
Неведомый прекрасный край

В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »