23 ene 2018, 16:49

Вълчо време 

  Poesía
328 1 4

 

 

 

 

 

Слушам вятъра студен,
а песента му ледноструйна
вълкът събужда в мен
в тази сива нощ безлунна.

 

Своя вой не чувам,
излинял от самота,
но мъжка дива лудост
ме обзема и хрипя ...

 

Озъбен, срещу студа ръмжа -
няма да го пусна в мене,
че във всяка овълчена душа
лед само строшен стене ...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??