18 янв. 2009 г., 14:30

Въздишка си греховна 

  Поэзия » Философская
1276 0 31
Прашинка съм в безкрая на вселената.
И име нямах, когато влезе в моя дом.
От никъде съм. Някъде в системата...
Божествен дар си ми и дишаме в синхрон.
Невидимо съм видима. Не всякога.
Дори, когато искам да се скрия,
понякога намирам се навсякъде,
но и тогава си ми лична орисия.
И само миг! Това ли си, животе мой?
И мога ли да те владея от препускане?
В единствен вик приех безкрая ти за свой,
пътувайки към мястото за спускане... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??