Прашинка съм в безкрая на вселената.
И име нямах, когато влезе в моя дом.
От никъде съм. Някъде в системата...
Божествен дар си ми и дишаме в синхрон.
Невидимо съм видима. Не всякога.
Дори, когато искам да се скрия,
понякога намирам се навсякъде,
но и тогава си ми лична орисия.
И само миг! Това ли си, животе мой?
И мога ли да те владея от препускане?
В единствен вик приех безкрая ти за свой,
пътувайки към мястото за спускане... ...