Прашинка съм в безкрая на вселената.
И име нямах, когато влезе в моя дом.
От никъде съм. Някъде в системата...
Божествен дар си ми и дишаме в синхрон.
Невидимо съм видима. Не всякога.
Дори, когато искам да се скрия,
понякога намирам се навсякъде,
но и тогава си ми лична орисия.
И само миг! Това ли си, животе мой?
И мога ли да те владея от препускане?
В единствен вик приех безкрая ти за свой,
пътувайки към мястото за спускане...
защото аз съм тежка и на себе си,
макар да съм прашинка безтегловна.
Да те пропусна? Няма начин. Мой си, ти!
Неповторим! Въздишка си греховна!
17.01.2009
Jullie
© Юлия Димитрова Всички права запазени
Lotrek - въпрос за обширен отговор, но накратко: Той е навсякъде около нас и въпреки него - ние сме и ще бъдем!
Asko, благодаря ти! "Малка прашинка попадна в окото ми ... И стана сълза." - някак недовършено ми стои... и продължих: "И избистри погледа ми, за да видя това, което бе невидимо преди!".