7 июн. 2012 г., 11:06

Възкресението 

  Поэзия » Философская
659 0 0

Аз тъй живях като човече и магия.

Душа в грях - трева за орисия.

Без въздух, без усмивки или падащи листа.

Жалки въздишки на сиротната душа.

Стиховете са една заемка,

ала най-красиви на света,

защото единствено поезията

може да те върне от смъртта.

© Без Име Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??