Аз тъй живях като човече и магия.
Душа в грях - трева за орисия.
Без въздух, без усмивки или падащи листа.
Жалки въздишки на сиротната душа.
Стиховете са една заемка,
ала най-красиви на света,
защото единствено поезията
може да те върне от смъртта.
© Без Име Всички права запазени