24 мая 2006 г., 22:19

За белите крила... 

  Поэзия
711 0 3

Шепот дразни сетивата-
спокоен, бавен, несмутен,
придружен от повей на крилата,
смиволът на бялото за мен.

Чистота-сред мрака на Земята
поглъща себе си сама,
родена нейде в небесата
във гнездо от тишина.

Слънцето изгаря ми очите,
щом сляп си виждаш светлина,
свободен от прозрачните окови
размахваш собствени крила.

Летиш и падаш както е угодно
на закона по-велик от теб.
Но прости, отново се надявай,
стани и продължи напред.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??