24 may 2006, 22:19

За белите крила... 

  Poesía
721 0 3

Шепот дразни сетивата-
спокоен, бавен, несмутен,
придружен от повей на крилата,
смиволът на бялото за мен.

Чистота-сред мрака на Земята
поглъща себе си сама,
родена нейде в небесата
във гнездо от тишина.

Слънцето изгаря ми очите,
щом сляп си виждаш светлина,
свободен от прозрачните окови
размахваш собствени крила.

Летиш и падаш както е угодно
на закона по-велик от теб.
Но прости, отново се надявай,
стани и продължи напред.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??