За белите крила...

24.05.2006 г., 22:19 ч.

Поезия

754 0 3

Шепот дразни сетивата-
спокоен, бавен, несмутен,
придружен от повей на крилата,
смиволът на бялото за мен.
Чистота-сред мрака на Земята
поглъща себе си сама,
родена нейде в небесата
във гнездо от тишина.
Слънцето изгаря ми очите,
щом сляп си виждаш светлина,
свободен от прозрачните окови
размахваш собствени крила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За белите крила...

Искате да прочетете повече?

Предложения