24.05.2006 г., 22:19 ч.

За белите крила... 

  Поезия
710 0 3

Шепот дразни сетивата-
спокоен, бавен, несмутен,
придружен от повей на крилата,
смиволът на бялото за мен.

Чистота-сред мрака на Земята
поглъща себе си сама,
родена нейде в небесата
във гнездо от тишина.

Слънцето изгаря ми очите,
щом сляп си виждаш светлина,
свободен от прозрачните окови
размахваш собствени крила.

Летиш и падаш както е угодно
на закона по-велик от теб.
Но прости, отново се надявай,
стани и продължи напред.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??