thedac (Димитър Драганов)
873 1129
4 мар. 2018 г., 09:42

За тези, които завинаги спят 

  Поэзия » Гражданская
505 2 8

Фурорът отмина и ние сме слепи.
На трети е шумно, а днес е тъма.
Отново сме хора, самотна сълза
крещи към простора: „Бъдете!“.

Носии прибрани, излъгани думи.
Четвърти е вече. Небето мълчи.
Някой нашепва. Луната блести.
„Какво се в душите ви буди?“

Промяна ще няма. Това е до края.
Кого да събудя? Не мога с мираж.
От спомена гумен остана сондаж.
Какви ги говоря – не зная!

Звездите напяват. Олтари коват.
Четвърти ги гледа. Блед и износен.
Венците ги няма. Букети не носим,
за тези, които завинаги спят.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??