thedac (Димитър Драганов)
871 1129
4 mar 2018, 9:42

За тези, които завинаги спят 

  Poesía » Civil
471 2 8

Фурорът отмина и ние сме слепи.
На трети е шумно, а днес е тъма.
Отново сме хора, самотна сълза
крещи към простора: „Бъдете!“.

Носии прибрани, излъгани думи.
Четвърти е вече. Небето мълчи.
Някой нашепва. Луната блести.
„Какво се в душите ви буди?“

Промяна ще няма. Това е до края.
Кого да събудя? Не мога с мираж.
От спомена гумен остана сондаж.
Какви ги говоря – не зная!

Звездите напяват. Олтари коват.
Четвърти ги гледа. Блед и износен.
Венците ги няма. Букети не носим,
за тези, които завинаги спят.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??